Почивка на планина с.Маджаре, с.Говедарци - Къща за гости в Рила планина

Населението е християнско. Кухнята е типично българска, характерната за западна българия и планинските области.

В днешно време селото се е превърнало в магнит за инвестиции. Шофирайки от Самоков към село Маджаре покрай реката вие може да видите резултатите от множество инициативи - малки къщи за гости, комплекси, малки хотели, места за похапване и пазаруване. Всички тези обекти се намират в близост до красивите места в региона и са готови да обслужват увеличаващия се брой туристи, които посещават Рила и нейните долини. 

Според преданието и спомените на някои стари хора (Дончо Начов) селището датира след 1600г. Съществувала мина - според някои златна - в местността Гюлечица - (галерията е открита 1932г. случайно от ловци, в която работели миньори - маджари (унгарци). След като мината станала нерентабилна, миньорите се пръскат из Турската империя, а някои се завърнали в Унгария. Чомпало - един от миньорите, първоначално се заселва на Ташарски брод - на пътя за София преди яз. Искър. Поради това, че не му се отдава да се занимава със земеделие и животновъдство, той се премества на свободното място между Сръбско село (Мала църква) и Мацакурово, Доспей махала и Сомоновци, обединени в днешното Говедарци. Жителите на съседните села наричали заселника - Маджарина и оттам - наименованието на селището - Маджаре.Чомпало имал петима сина - Величко, Лико, Цветан, Иванчо и Пидо, които дават началото на отделните родове в селото. 

При Освобождението селото е наброявало 12-20 къщи, които са се намирали в горната част на селото - днешната Горна махала. Основен поминък на населението става дърводобивът, скотовъдството и много малко земеделие. Хората са живеели бедно в малките си схлупени къщурки в съжителство с домашните животни - кошарите са прилепнати към къщите - огради не са съществували, ако не се смятат натрупаните около къщите клони, които през зимата служели за храна на овцете. Въпреки голямата мизерия, твърде религиозното население с много труд изгражда църквата "Св. Спас" - 1905г. През 1920 г. будните и ученолюбиви жители на селото решават да изградят и училище. Землището на с. Маджаре става тясно за увеличеното население и почти всяка фамилия започва да строи кошари на 10 км за запад, в местността Лъкатица, за да може да се използват обширните пасбища.

Според преданието жителите му били 3-4 къщи маджари, които първоначално живели къде Татар – гичит (Татарски брод), но поради разбойничеството що вършели там, били разселени тук. Това нещо се съглесява с горецитирания документ (крепостния акт на Ахмед Паша), само че преданието поставя заселването на пленниците маджаре по-късно от онова на сърбите, пак разбира се в XVI век. На новите заселници маджаре била отстъпена мера от с. Мала църква и от с. Говедарци, което се пък компенсирало от Доспей махала. Така, границата между поселението в двете села била река Гърковица, а после станала Юрушка река. На 1852 г. селото било 17 къщи, на 1873 г. 16 къщи с 69 мъжко население, на 1900 г. - 252 жители, на 1910 г. – 303, на 1920 г. – 363, на 1926 г. – 453.
По-важни места в околността са: Окаден Камък, Айдар видня, Златкова утока и пр. Оброчища са: Светената вода, едно при Ивова река, друго при бързановите говедарници, при Белциница и пр.

В турско време селяните секли борови трупе по 2 м. дълги, туряли ги да съхнат на фигури и от месец март почвали да ги горят за въглища по дворовете, а летно време по гората. На частните гори плащали по 2-3 гроша на година за секира. Карали въглищата на коне, понеже немало шосета. Равносметката с турците господари приключвали щом почвало да мръзне, но се селяните оставали неиздължени.
Селото е разположено по десния брег на Черния Искър, в една падина, запазена от ветър, сгодно за курорт. Сега (ок. 1928 г.) горската индустрия е държавна. Селото си има нова, красива църква, строена на 1896 г., училището също е ново, строено преди 2-3 години (ок. 1925-26 г.).

Координати къща АДВЕЛ: 42.266867,23.496548

Координати Маджере GPS координати: 42.267°, 23.5°

надморска височина: 1100м

население: 302 жители