Самоков е планинско градче, разположено в красива котловина обградена от планините Витоша, Рила, Верила, Плана и Ихтиманска Средна гора. Селището е съществувало по време на римската империя. Край Шишмановия пролом в Лакатишка Рила са открити ранно-християнска базилика и манастирски комплекс, които са били опожарени в периода VI –VII век. Името „Самоков” идва от огромните чукове, задвижвани с водна сила – самокови, с които се е работело в ковашките работилници. Рударството в региона е развито по модел на саксонските рудари, с които предприемчивото местно население установява контакт в далечния XIV век.

През Възраждането в града възниква уникална художествена школа. Тя е основана от Христо Димитров, а нейни видни представители са неговите синове - братята Захарий и Димитър Зограф, Никола Образописов, Станислав Доспевски и др. Техникартини, икони и документи се съхраняват в художествения отдел на Историческия музей на гр. Самоков, в който има повече от 3500 образци.

Музеят е основан от местни художници през 1930 г. и първоначално се е помещавал в сградата на читалището. Красивата сграда, в която днес се помещава музеят е изградена по проект на арх. Юрдан Юрданов от края на 30-те години, като строителството е завършено през 1943 г. Първата подготвена експозиция на музея е етнографска и в нея са събрани различни накити, облекла, тъкани и текстилни изделия, както и други изделия от бита на самоковлии. Много интересен експонат в нея е първата печатарска преса на родоначалника на печатарствотоу нас - Никола Карастоянов.Изложбата е показана на публиката за първи път през 1938 г.

В двора на историческия музей е аранжиран малък лапидариум на открито, един от чиито експонати е тракоримски саркофаг от II–III в. Ансамбъла допълват скулптурите на Захари Зограф и Никола Карастоянов.